Трансплантация на стволови клетки

Какво е трансплантация на стволови клетки (костен мозък)?

Трансплантацията на стволови клетки е лечение за някои видове рак, например левкемия, мултиплен миелом и някои видове лимфоми. Лекарите използват това лечение също и за някои други кръвни заболявания. В миналото пациентите, които са се нуждаели от трансплантация на стволови клетки са получавали „костно-мозъчна трансплантация“, защото стволовите клетки са се вземали от костния мозък. Днес стволовите клетки обикновено се вземат от кръвта вместо от костния мозък. По тази причина процедурата все по-често се нарича трансплантация на стволови клетки.

Защо костният мозък и стволовите клетки са важни?

Част от костите, наречена костен мозък произвежда кръвните клетки. Костният мозък е мека, спонгиозна тъкан, намираща се в костите и съдържа клетки, наречени хемопоетични стволови клетки. Тези клетки могат да се трансформират в няколко други вида клетки. Те могат да се превърнат в костно-мозъчни клетки или във всеки вид кръвни клетки. Някои видове рак, както и други заболявания не позволяват на хематопоетичните стволови клетки да се развият нормално. Щом те не са нормални, всички кръвни клетки, които те произвеждат също не са. Трансплантацията доставя нови стволови клетки, които да произвеждат нови, здрави кръвни клетки. 

Видове трансплантации на стволови клетки

• Автоложна трансплантация. При този вид трансплантация, пациентът получава собствени стволови клетки след като лекарите са излекували рака. Като първа стъпка медицинският екип извлича стволови клетки от кръвта на пациента и ги замразява. След това се провежда лечение с мощна химиотерапия и в редки случаи лъчелечение. В последният етап, медицинския екип връща замразените стволови клетки в кръвта на пациента чрез венозна система. На стволовите клетки са им необходими 24 часа, за да достигнат костния мозък. След това те започват да растат, да се размножават и да помагат на костния мозък да произвежда отново здрави кръвни клетки.
• Алогенна трансплантация. При този вид процедура, пациентът получава стволови клетки от донор или от друг човек. Преди процедурата се правят изследвания, за да се установи дали донорът е подходящ, защото хорат имат определени протеини по повърхността на белите кръвни клетки, които се наричат човешки левкоцитни антигени. Най-подходящият донор трябва да има протеини, подобни на пациента. Така се предотвратява атакуването на клетките на пациента от здравите стволови клетки на донора. Така например брат и сестра могат да бъдат подходящи за алогенна трансплантация, докато друг член от семейството или извън него може да не е подходящ за това. Щом се намери донор, пациентът получава химиотерапия, а понякога и лъчелечение. След това пациентът получава донорските стволови клетки чрез венозна система, които обикновено не са замразени. Това означава, че лекарите могат да доставят стволовите клетки възможно най-бързо след химио или лъчетерапия.

Съществуват два вида алотранспланти, като най-добрият вид за отделния пациент зависи от неговата възраст, общо здравословно състояние и вида на заболяването, което се лекува:

• Трансплантации на стволови клетки, взети от пъпната връв. Това може да бъде добър вариант, ако не може да се намери подходящ донор. Онкологичните центрове по цял свят използват често този метод.
• Трансплантация на стволови клетки от роднина. Този вид трансплантация се прави в случаите, когато донорът е родител, дете, брат или сестра. Възможността за съвместимост между донора и пациента е около 50%.

Избор на трансплантация

Изборът между авто- или алотрансплантация зависи от заболяването, от фактори като общото здравословно състояние, състоянието на костния мозък и възрастта на пациента. Така например, ако пациентът има рак или друго заболяване на костния мозък, той най-вероятно ще получи алотрансплантация. С други думи в този случай, лекарите не препоръчват използването на стволовите клетки на пациента. Изборът на процедура се прави от специалист по трансплантации на стволови клекти. Преди трансплантацията се правят различни медицински прегледи и изследвания.

Как работи трансплантацията

Консултирайте се какво да очаквате преди, по време и след трансплантацията.

Хронология на автотрансплантацията

Стъпка 1. Собствени стволови клетки: лекарят въвежда тънка тръбичка, наречена трансплантационен катетър в голям венозен съд. През този катетър ще се вземе кръв със стволови клетки, ще се извърши химиотерапията и вливането на други медикаменти. Пациентът ще получи инжекции с лекарство, което да повиши количеството на белите кръвни клетки. Те помагат на организма да се пребори с инфекциите. Цялата процедура трае 1-2 седмици и се извършва в болница.

Стъпка 2. Лечение. Пациентът получава високи дози химиотерапия и в редки случаи лъчелечение. Времето на тези процедури е от 5 до 10 дни.

Стъпка 3. Връщане на стволовите клетки обратно. Отново се поставя трансплантационен катетър във вената на пациента и стволовите клетки се връщат обратно в кръвта. Всяка инфузия обикновено трае до 30 минути, като пациентът може да получи повече от една инфузия.

Стъпка 4. Възстановяване. На пациентът се изписват антибиотици и други лекарства. Ако е нужно се правят кръвопреливания през трансплантационния катетър. Ако се появят нежелани реакции, те ще бъдат овладяни от медицински екип. Времето за възстановяване е около две седмици, като пациентът престоява в болницата.

Хронология на алотрансплантацията

Стъпка 1. Стволови клетки от донора. Медицинският екип поставя инжекции на донора с лекарство, което да повиши броя на белите кръвни клетки в кръвта, ако стволовите клетки са взети от кръвта му. В някои случаи от донорите се взема костен мозък, от който се извличат стволовите клетки. Тази процедура се извършва в операционна зала и отнема няколко часа.

Стъпка 2. Лечение. Пациентът получава химиотерапия, а понякога и лъчелечение. Времетраенето на тези процедури е от 5 до 7 дни.

Стъпка 3. Получаване на донорски стволови клетки. Медицинският екип внася донорските стволови клетки в организма на пациента (реципиента) през трансплантационен катетър. Процедурата трае около час.

Стъпка 4. Възстановяване. На пациентът се изписват антибиотици и други лекарства, включително и такива, които предотвратяват отхвърлянето на донорските клетки от организма. Ако е необходимо се извършват кръвопреливания на пациента, а при появата на нежелани реакции те ще бъдат овладяни от медицински екип. След трансплантацията, пациентът посещава често болницата като в течение на времето тези посещения стават все по-редки.

Какво е успешна трансплантация?

Успешната трансплантация се оценява по два основни показателя:

• Стойностите на кръвните клетки са отново в нормални граници. Стойностите на кръвните клетки измерват броя на белите и червени кръвни клетки и на тромбоцитите. След трансплантацията тези стойности са много ниски в рамките на една две седмици, което повишава риска от:
  • Развитие на инфекции поради намален брой бели кръвни клетки, които се борят с инфекциите;
  • Кървене поради ниския брой тромбоцити, които спират кръвотечението;
  • Умора, поради нисък брой червени кръвни клетки, които носят кислород.

Лекарите снижават тези рискове като правят кръвопреливания след трансплантацията. Пациентът също получава антибиотично лечение, за да се предотвратят инфекции. След като новите стволови клетки започнат да се размножават, те започват да произвеждат още кръвни клетки. Тогава кръвните показатели се подобряват и по този начин се разбира, че трансплантацията е била успешна.

• Контрол на рака. Трансплантацията на стволови клетки се извършва с цел излекуване на заболяването. Излекуването е възможно за някои видове левкемии и лимфоми. За други пациенти ремисията е най-добрият резултат, в който няма симптоми за рак. След трансплантацията е необходимо наблюдение от лекар и извършване на медицински изследвания за възникване на усложнения от трансплантацията или завръщане на рака.

Въпроси, които да зададете на лекаря

Разговарянето с лекуващия лекар е много важно. Това ще помогне на пациентът и неговите близки да вземат информирано решение за лечението си. Отдолу са посочени по-честите въпроси, които можете да зададете на лекуващия си лекар. Може да задавате и други въпроси, които са важни за Вас:

• Какъв вид трансплантация на стволови клетки бихте препоръчал и защо?
• Ако ми предстои алотрансплантация, как ще намерим донор? Какъв е шансът за съвместимост?
• Какво лечение се назначава преди трансплантацията? Ще има ли лъчелечение?
• Колко време продължава лечението? Колко продължава престоят в болницата?
• Как трансплантацията ще засегне живота ми? Мога ли да работя? Мога ли да спортувам и да правя ежедневните си дейности?
• Как се разбира, че трансплантацията е успешна?
• Какво се случва ако трансплантацията е неуспешна? Какво се случва, ако ракът се завърне?
• Какви са нежеланите реакции?
• Какви изследвания са необходими след трансплантацията? Колко често трябва да ги правя?